Спортната херния е специфично състояние, което от време на време поразява бегачите и другите спортисти. Често предизвиква силна болка и изисква време за тренировка. Спортните хернии са трудни за диагностициране; голямото мнозинство се наблюдава при мъжете. В зависимост от тежестта му, спортната херния може да се лекува у дома, а в крайни случаи - и с операция.
анатомия
Спортната херния се появява, когато една от структурите в ингвиналния канал се разкъсва. Този 2-инчов канал минава през горната част на крака, където се прикрепя към тялото на тялото. Стените му се състоят от коремни мускули, сухожилия и фасции. Нарушението в една от тези области може да предизвика спортна херния.
Причини
Въпреки че спортните хернии често произтичат от внезапна сила, като твърдо усукване, появата на нараняванията е постепенна при бегачите. В повечето случаи повтарящите се срязващи сили на бедрените мускули на отвличане на бедрото, където те се свързват с костната кухина, са вероятният виновник. Липсата на гъвкавост и сила в таза и бедрата може да създаде оптимални условия за поява на спортна херния.
Симптоми
Най-често спортната болка при херния се проявява от едната страна на слабините, въпреки че понякога се появява от двете страни. Първоначалните симптоми обикновено се появяват при завършване на теста, въпреки че те могат да продължат в последователни цикли. Кашлицата и кихането са достатъчни, за да предизвикат болка, която може да излъчва в корема, скротума или вътрешното бедро.
Идентификация
За разлика от други хернии, спортните хернии не показват лесно установима изпъкналост в мястото на нараняване. Рентгеновите лъчи, костните сканирания и ЯМР не диагностицират точно спортните хернии, но могат да изключат други проблеми. Идентифицирането често се постига чрез палпиране, при което се получава болка, когато един лекар се чувства по повърхността на ингвиналния канал с ръце.
лечение
Наблюдателите, диагностицирани със спортни хернии, обикновено се отнасят до до шест седмици физическа терапия, за да подобрят силата и гъвкавостта на тазобедрената и тазова област. Тежките случаи могат да бъдат лекувани чрез амбулаторна ендоскопска хирургия, по време на която се полага малка част от окото върху нараняването, което осигурява подкрепа. Следоперативната рехабилитация може да включва ежедневно ходене на бягаща пътека и продължителни упражнения за тазобедрена и тазова област.
