Допаминът, като норепинефрин, е невротрансмитер в мозъка, който инициира адреналин, хормон, по време на активирането на стресовия отговор. Отговорът на стреса обикновено е саморегулиращ се, готов да реагира на потенциална заплаха и след това да се оттегли, след като заплахата бъде отменена. Когато някой непрекъснато изпитва екологичен стрес, това се смята за заплаха, която поддържа постоянно включена система за отговор на стреса. Оставянето на отговор на стреса непрекъснато създава опасно и потенциално животозастрашаващо състояние на тялото. Този процес наводнява тялото с излишни хормони, повишава кръвното налягане и повишава нивата на кръвната захар, създавайки физически и психологически проблеми.
Допамин, стрес и локомотив
Допаминът управлява мотивационните сили и психомоторната скорост в централната нервна система. При някои стресови състояния активността на системата за реакция при стрес ще осигури необходимата енергия, за да се изправи пред предизвикателство или да бъде спонтанна. "Фокус", списание на Американската психиатрична асоциация, предполага, че по време на събитие като спортна дейност ролята на допамина и предизвикания от стреса отговор предизвикват да се стимулира активността, за да се свърши работата и след това да се върне на базовата линия или нормалното, ниво на почивка. Стресът в околната среда, като работа в неприятна работа, навигация в злоумишлени отношения, финансово напрежение и подобни продължителни събития, може да остави системата за отговор на стреса, да бъде претоварена и да изтече всички други системи на тялото.
Допамин, стрес и мисловна обработка
Допаминът и свръх секрецията на стресовите хормони могат да имат множество ефекти върху фундаменталната функция на мозъка. Тези, които са изложени на хронично стресираща среда, са склонни да проявяват дефицит на памет, лоша концентрация и недостатъчен кръвен поток към мозъка. Институтът "Франклин" подсказва, че хроничният стрес и изчерпването на допамина в замяна на наводняването на хормони създава вътрешната телесна среда, перфектна за болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, сърдечните заболявания и рака, в допълнение към многобройните автоимунни заболявания, които могат да бъдат увреждащи.
Допамин, стрес и техния ефект
Допамичната дегенерация, наблюдавана по време на стресовата реакция, може да повлияе на способността ни да изпитваме удоволствие. Излишният стрес изчерпва природните запаси от допамин и създава пулсиращ ефект върху близките едорфини. Ендорфините са необходими за предотвратяване на болка и поддържане на добро настроение. Според Института "Франклин", когато допаминът и ендофинът се повредят, леките наранявания могат да се превърнат в основни препятствия, а изпитанията на болката и мизерията се повишават. Дейностите, които някога сте ползвали, вече няма да ви доставя удоволствие.
Допамин, стреса и автоимунната болест
Чрез допамин, предизвикващ освобождаването на стресови хормони, реакцията може бързо да се превърне от добро в лошо. Ако тялото не успее да се върне в началните си нива в покой, дългосрочните последици от активирането могат да нарушат всички процеси на органите. "Международният вестник на невролозите" съобщава, че кортизолът и други стрес хормони водят до хронично възпаление и ще окажат отрицателно въздействие върху кожата, сърдечно-съдовите, ендокринните и храносмилателните системи, напускащи тялото, чувствителни към заболявания като ревматоиден артрит и рак. Освен това може да доведе до психологически проблеми, свързани с безпокойство, възбуда, гняв, дефицит на внимание, трудности при учене, депресия, нарушения на съня и загуба на постоянна памет.
