Показания
Албутерол сулфатът е лекарство, използвано основно за лечение на бронхоспазъм при пациенти с обструктивно заболяване на дихателните пътища, като астма. Той е одобрен за пациенти на 2-годишна възраст и по-големи, според Националния институт по здравеопазване. Албутерол сулфатът идва в няколко форми: аерозол, разтвор за разпръскване, сироп и таблетки, според "Lippincott's Nursing Drug Guide". Албутеролът най-често се разпознава от хората, когато се използва като спасително средство за астма в неговата инхалационна форма.
Клиничните проучвания показват, че пациентите, които получават инхалиран албутерол сулфат за лечение на бронхоспазъм имат подобрена респираторна функция в рамките на 5 минути (вижте Препоръки2). Албутерол сулфатът се използва също и за предотвратяване на бронхоспазъм, предизвикан от физически упражнения; инхалационната форма на лекарството се приема 15 минути преди физическата активност (SeeReferences1).
Оралният албутерол сулфат има 30-минутно начало, докато инхалиран албутерол сулфат има 5-минутно начало (SeeReferences1). Ето защо се използва инхалиран албутерол сулфат по време на остри епизоди на бронхоспазъм.
Едно небелязано приложение на албутерол сулфат е при лечение на хиперкалиемия при пациенти на диализа (вж. Отпратки1). Точният механизъм на действие не е ясен, но се подозира екстрацелуларното манипулиране на калий (SeeReferences2).
Клас на наркотиците и терапевтични действия
Албутерол сулфатът е бета2-селективен адренергичен агонист със симпатикомиметични ефекти. Бета2 адренергичните рецептори са нервни синапси, които при стимулирано освобождаване на епинефрин. Адренергичните агонистични лекарства стимулират тези специфични рецептори, които се намират главно в бронхиалния (белия дроб) гладък мускул. Друг ефект на бета2 адренергичните агонисти е върху ензима, който конвертира аденозин трифосфат (АТР) в аденозин монофосфат (AMP) (виж Препоръки2). АТР и АМР играят роля в възпалителния отговор на организма. Бета адренергичните агонисти като албутерол сулфат пречат на този отговор, намалявайки способността на организма да реагира на алергени. Това е важно, за да помогне за намаляване на възпалението в дихателните пътища; възпалението често придружава бронхоспазъм с обструктивно заболяване на дихателните пътища.
Ефектите на албутерол сулфат са зависими от дозата. Ниските дози предизвикват бронходилатация и вазодилатация в мускулите, докато по-високите дози имат по-големи симпатикомиметични ефекти като тахикардия (бърз сърдечен ритъм). Симпатикомиметичното лекарство е такова, което стимулира симпатиковата нервна система. Стимулирането на тази система причинява бърз сърдечен ритъм, разширени зеници, изпотяване и повишена дихателна честота - симптоми, подобни на тези, които се получават по време на борба или реакции на полет.
Симпатикомиметичните ефекти на албутерол сулфат са важни, тъй като някои пациенти получават значителни сърдечно-съдови симптоми като тахикардия, повишено кръвно налягане и нередовни сърдечни ритми след приемането на лекарството. Другите нежелани реакции включват тревожност, безпокойство, тремор и слабост.
Предупреждения
Албутерол сулфатът трябва да се приема, както е указано. Увеличаването на дозите и честотата може да доведе до парадоксен бронхоспазъм, който може да бъде животозастрашаващ, според Националния институт по здравеопазване. Сериозни сърдечно-съдови нежелани реакции могат да възникнат при прекомерна употреба. Някои пациенти могат да получат сърдечно-съдови ефекти при нормални схеми на дозиране, особено при първа употреба на нови инхалационни кантери.
При употребата на албутерол сулфат симптомите на астма може да не се подобрят. Пациентите трябва да потърсят медицинска помощ, когато са необходими повече от предписаните дози албутерол или когато симптомите на бронхоспазъм и респираторен компромис продължават след лечение.
