Задаването на цели е мощен мотиватор в спортните постижения. Целите дават цели и номера на индивидуални играчи и спортни отбори, които да се стремят и могат да бъдат използвани и като измервателен стик за наблюдение на напредъка. Целите трябва да се договорят между треньор и играч и да се преразгледат, когато се развива състезателният сезон.
Модел за настройка на целта за SMART
Професорите от Maine Community College подкрепят модела за настройка на цели SMART. Формулировката на целите за SMART предполага, че целите отговарят на критериите за конкретни, измерими, постижими, реалистични и навременни. Специфични и измерими примери за определяне на цели ще бъде баскетболист, който има за цел да вкара средно над 10 точки или да осигури средно повече от 10 асистенции на игра. Фигурата, зададена в тези цели, е специфична и е лесно да се измери напредъка чрез проследяване на резултатите от играта, докато сезонът напредва. Постижимите и реалистични цели трябва да бъдат обсъдени и съгласувани както от играча, така и от треньора. Миналото представяне и възприеманият потенциал трябва да бъдат взети под внимание при определянето на тези цели. Навременният пример за определяне на цел е футболист, който има за цел да вкара 20 гола преди края на сезона.
Целеви цели
Д-р Мери Уолинг и д-р Йоан Дуда обясняват концепцията за ориентирани към задачата и ориентирани към егото цели в статия "Performance Edge: The Letter of Performance Psychology". Ориентираните към задачата цели се фокусират върху ученето и подобряването на последователна основа, а не на крайния резултат. Пример за задача, ориентирана към целта, е футболистът да определи целта да усвои пет различни хода, за да победи защитника си в рамките на два месеца.
Его ориентирани цели
Наричани също като цели, ориентирани към постигането на резултати, целта, ориентирана към его, ще се съсредоточи върху постигнатите резултати, като например броя на вкараните голове или спечелените игри. Пример за его-ориентирана цел би било бейзболният играч да настрои целта да удари 10 домакинства и да постигне 30 RBI за сезона.
Индивидуално ориентирани цели
Индивидуалните спортове като тенис и атлетика изискват от индивида да се мотивира с редица задачи и еволюционни цели. Също така е важно в екипните спортове хората да се мотивират със своите лични цели и да ги включат в целите на отбора. Пример за това е вратарят на хокей, който определя целта да направи 10 спестява игра или да постигне 10 затвора през сезона.
Ориентирани към екипа цели
Спортните екипи трябва да определят редица цели, които са насочени както към задачата, така и към егото, за да спомогнат за спортните им постижения. Полезно е спортният отбор да не се хванат само в победи и загуби. Външните фактори, като например времето и решенията, могат понякога да повлияят на резултатите, затова е за предпочитане да се съсредоточите върху цялостното представяне. Докато включва резултатите, е полезно да определим набор от цели за сезона. Пример за това е американският отбор по футбол, който постави цели да спечели 10 мача за сезона. Освен това, отборът може да се стреми да постигне 20 първи понижения в игра, да допусне по-малко от 20 първи понижения и да завърши над 50 процента от своите пропуски.